U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
5.06.2007 г., 1:03 ч.

Утрешният ден 

  Поезия
756 0 4
     Няма те и въздухът тежи,
тежат гърдите, тежи сърцето...
Едно "Обичам те" неказано виси
във тягостната жега на небето.
  
      Запомних те, но споменът боли
и като кръст го влача всеки час,
усмихвам се, но вътре ми горчи,
и питам се как Господ теб избра?

      Аз бързах вечно, време не намерих
да кажа колко много те обичам,
за туй не беше нужно много време,
но няма те и късно е за всичко!

      Сега живота гледам отстрани:
аз не живея, просто същесвтувам,
и непрестанно се проклинам всеки миг,
че не успях да ти се радвам
да те милвам...

      След твоят ден остана само спомен,
а скоро той ще млъкне заличен,
Обичайте най-свидните си хора,
преди да дойде утрешният ден!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарности на всички ви за коментарите.
  • Поздравления
    Целият стих крещи от тъга и болка.Хубаво ще е да си го повтаряме веднъж дневно ,за да не забравяме ,че всеки един миг от живота и ни е ценен и пропуснем ли го губим
  • Хубав стих!Поздрав!
  • Да,понякога не осъзнаваме колко важен е човекът до нас.Хубаво стихче,хареса ми!
Предложения
: ??:??