Утрешният ден
тежат гърдите, тежи сърцето...
Едно "Обичам те" неказано виси
във тягостната жега на небето.
Запомних те, но споменът боли
и като кръст го влача всеки час,
усмихвам се, но вътре ми горчи,
и питам се как Господ теб избра?
Аз бързах вечно, време не намерих
да кажа колко много те обичам,
за туй не беше нужно много време,
но няма те и късно е за всичко!
Сега живота гледам отстрани:
аз не живея, просто същесвтувам,
и непрестанно се проклинам всеки миг,
че не успях да ти се радвам
да те милвам...
След твоят ден остана само спомен,
а скоро той ще млъкне заличен,
Обичайте най-свидните си хора,
преди да дойде утрешният ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
,за да не забравяме ,че всеки един миг от живота и ни е ценен и пропуснем ли го губим