5 jun 2007, 1:03

Утрешният ден

  Poesía
1K 0 4
     Няма те и въздухът тежи,
тежат гърдите, тежи сърцето...
Едно "Обичам те" неказано виси
във тягостната жега на небето.
  
      Запомних те, но споменът боли
и като кръст го влача всеки час,
усмихвам се, но вътре ми горчи,
и питам се как Господ теб избра?

      Аз бързах вечно, време не намерих
да кажа колко много те обичам,
за туй не беше нужно много време,
но няма те и късно е за всичко!

      Сега живота гледам отстрани:
аз не живея, просто същесвтувам,
и непрестанно се проклинам всеки миг,
че не успях да ти се радвам
да те милвам...

      След твоят ден остана само спомен,
а скоро той ще млъкне заличен,
Обичайте най-свидните си хора,
преди да дойде утрешният ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарности на всички ви за коментарите.
  • Поздравления
    Целият стих крещи от тъга и болка.Хубаво ще е да си го повтаряме веднъж дневно ,за да не забравяме ,че всеки един миг от живота и ни е ценен и пропуснем ли го губим
  • Хубав стих!Поздрав!
  • Да,понякога не осъзнаваме колко важен е човекът до нас.Хубаво стихче,хареса ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...