Живея в малка къщичка до Дунава

И всяка утрин се събуждам в тишина...

Имам гледка не просто хубава,

Имам гледка, изпълваща ме с топлина!

Утринните дунавски вълни,

Разбиват се една в една

И вятъра нашепва ми отново:

„Запомни.. Гордей се със своята страна!"

Земята, на която сееш, българино!

Всяка сеидба, от едно малко зрънце...

Земята, на която стъпваш, българино!

И се любуваш на всяко жарко слънце.

Всичко красиво, събрано в една държава,

в едно градче, в едно селце дори.

Едното малко, най-много ме пленява

и силно щастие в мен плоди!

„Добро утро"- поздравява ме денят отново

и пак ме кара да се чувствам цяла. 

Започвам всеки ден с нещо ново,

но не искам да е нова моята държава!