Утрин
Живея в малка къщичка до Дунава
И всяка утрин се събуждам в тишина...
Имам гледка не просто хубава,
Имам гледка, изпълваща ме с топлина!
Утринните дунавски вълни,
Разбиват се една в една
И вятъра нашепва ми отново:
„Запомни.. Гордей се със своята страна!"
Земята, на която сееш, българино!
Всяка сеидба, от едно малко зрънце...
Земята, на която стъпваш, българино!
И се любуваш на всяко жарко слънце.
Всичко красиво, събрано в една държава,
в едно градче, в едно селце дори.
Едното малко, най-много ме пленява
и силно щастие в мен плоди!
„Добро утро"- поздравява ме денят отново
и пак ме кара да се чувствам цяла.
Започвам всеки ден с нещо ново,
но не искам да е нова моята държава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Николова Все права защищены
