Нощта е минала

и утрото настъпва -

захвърлена бутилка

в стаята лежи...

Машина забръмчи навън,

а пролетта настъпва,

сред кал удавена

и кълбести мъгли.

Събуждам се

с цигарата в устата -

главата тегне,

устните горят...

По масата ми -

пръсната салата

и чаши счупени,

парченца хляб.

Настъпвам вилица

и бавно се обличам.

На прага,

пред квартирата денят,

ме грабва -

бързо се завтичам

във влажното му лоно,

да се потопя.

Минават спомени, а мисълта повтаря,

на миналото свършени дела -

запалвам бавно втората цигара...

Опитвам се с дима да упоя

и да удавя мислите си слепи -

мечти пияни, глупави дела...

На младостта брътвежите нелепи,

отново пълнят моята душа.

А камионът,

плавно ме полюшва.

Колегите бърборят -

суета...

Бутилка водка

шумно се отпушва -

посрещаме пияни, заранта.

И песни носят се,

псувни се сипят -

гърди жадуват

за живот и плам...

Но, вместо радост,

дните нитят,

безмерна скука,

грам,

по грам.