Apr 14, 2007, 11:28 PM  

Утро

  Poetry
730 0 1

Нощта е минала

и утрото настъпва -

захвърлена бутилка

в стаята лежи...


Машина забръмчи навън,

а пролетта настъпва,

сред кал удавена

и кълбести мъгли.

 

Събуждам се

с цигарата в устата -

главата тегне,

устните горят...


По масата ми -

пръсната салата

и чаши счупени,

парченца хляб.

 

Настъпвам вилица

и бавно се обличам.

 

На прага,

пред квартирата денят,

ме грабва -

бързо се завтичам

във влажното му лоно,

да се потопя.

 

Минават спомени, а мисълта повтаря,

на миналото свършени дела -

запалвам бавно втората цигара...


Опитвам се с дима да упоя

и да удавя мислите си слепи -

мечти пияни, глупави дела...


На младостта брътвежите нелепи,

отново пълнят моята душа.

 

А камионът,

плавно ме полюшва.


Колегите бърборят -

суета...


Бутилка водка

шумно се отпушва -

посрещаме пияни, заранта.

 

И песни носят се,

псувни се сипят -

гърди жадуват

за живот и плам...


Но, вместо радост,

дните нитят,

безмерна скука,

грам,

по грам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...