Утро
Пак с петлите отзарана
стана моят ранобудник.
Хайде, ставай, поспалано.
Вънка светна. Добро утро.
А аз плътно се притискам
в кадифената му кожа.
Още да ме люби, искам,
както само той го може.
Вън прибоят се намеси
с равномерния си тропот.
И омайно замириса
на кафе, любов и похот.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени