Утро
Полусенки чертаят лицето ми,
а сълза през миглите наднича
и шепне с умиление сърцето ми
как до безобразие те обича.
А ти спокойно в сън си се скрил
и блажено вдишваш от мен,
с пелена от сънища си се покрил,
а аз посрещам настъпващия ден.
На разсъмване оглеждаш се в очите ми,
усмихваш ми се нежно, без преструвка,
водопад с грохот пада в косите ми,
устните изпиват до дъно целувка.
Ръцете ти гонят мълчаливи извивки,
с пръсти рисуваш по моето тяло.
Танцуват валс закачливи усмивки
и бие сърцето, от страст полудяло.
а сълза през миглите наднича
и шепне с умиление сърцето ми
как до безобразие те обича.
А ти спокойно в сън си се скрил
и блажено вдишваш от мен,
с пелена от сънища си се покрил,
а аз посрещам настъпващия ден.
На разсъмване оглеждаш се в очите ми,
усмихваш ми се нежно, без преструвка,
водопад с грохот пада в косите ми,
устните изпиват до дъно целувка.
Ръцете ти гонят мълчаливи извивки,
с пръсти рисуваш по моето тяло.
Танцуват валс закачливи усмивки
и бие сърцето, от страст полудяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Много чувствено и нежно!
