Jul 19, 2007, 10:46 AM

Утро 

  Poetry
520 0 3
Полусенки чертаят лицето ми,
а сълза през миглите наднича
и шепне с умиление сърцето ми
как до безобразие те обича.
А ти спокойно в сън си се скрил
и блажено вдишваш от мен,
с пелена от сънища си се покрил,
а аз посрещам настъпващия ден.
На разсъмване оглеждаш се в очите ми,
усмихваш ми се нежно, без преструвка,
водопад с грохот пада в косите ми,
устните изпиват до дъно целувка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??