Море от облаци –
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй,
е горе...
Долу –
нищо.
Мъглата, сляла се с върха,
подобно кичур бяла пяна,
на кипнала във бяг вълна –
покрива всичко.
Мигът,
е сам по себе си красив –
на хоризонта заревото
в краката ми изгрява.
Усещам само,
че съм жив...
Сърцето ми –
жарава,
изстива.
Нищо няма смисъл,
когато пее красотата.
Великото,
е ден без дата.
Великото,
е всъщност вечност,
съизмерима само
със човечност.
Ала човек,
е малък!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Човек е малък съизмерим с вечността .
Ала пък думата ЧОВЕЧНОСТ носи топлина .
Върхът , небето и морето ,това е красота .
Дай боже да се оценяват по стойност тези неща.
Още веднъж поздрав за ТОВА .