22 июн. 2006 г., 01:28  

Утро на Мусала

1.2K 0 8

Море от облаци –

върхът,

е остров сред море.


И всичко туй,

е горе...

Долу –

нищо.

 

Мъглата, сляла се с върха,

подобно кичур бяла пяна,

на кипнала във бяг вълна

покрива всичко.

 

Мигът,

е сам по себе си красив –

на хоризонта заревото

в краката ми изгрява.


Усещам само,

че съм жив...


Сърцето ми –

жарава,

изстива.

 

Нищо няма смисъл,

когато пее красотата.


Великото,

е ден без дата.


Великото,

е всъщност вечност,

съизмерима само

със човечност.


Ала човек,

е малък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави , много е красиво и точно .
    Човек е малък съизмерим с вечността .
    Ала пък думата ЧОВЕЧНОСТ носи топлина .
    Върхът , небето и морето ,това е красота .
    Дай боже да се оценяват по стойност тези неща.

    Още веднъж поздрав за ТОВА .
  • Благодаря на всички, на които им харесват стихотворенията ми! Благодаря за вниманието и на всички, които не ги харесват, за това, че са положили усилия да ги прочетат! На тези, които се представят анонимни, под една или друга форма - включително и с моя видоизменен ник ще кажа само, че поведението им е инфантилно! Ако се надяват да ме уязвят с такива подходи нека знаят, че нито оценка, нито преднамерено язвителен коментар не могат да ме засегнат! Поради една проста причина - аз си подарявам творбите на всички публикувайки ги тук, били те добри или лоши, стойностни или нестойностни! В този смисъл - "подаръците" не са вече мое притежание, а на тези, които са ги приели... в случая прочели. Така, че след, като са вече чуждо притежание всеки може да ги ползва, както пожелае - ако иска и за тоалетна хартия, с която да си избърше задника!
  • Представих си ,че съм там-горе!Почти като птица!
    Великолепно описание!
    Поздрав!
  • "Великото,
    е ден без дата.
    Великото,
    е всъщност вечност,..."


    Не искам да съм адвокат на никого, но се чудя как е възможно да минеш анонимно и да "оцапаш", както казва Ханзи нещо, което безспорно е добро. Точно в този сайт, мисля, че няма място за такива заяждания на дребно. Все пак сме големи хора и претендираме за някакви ценности. Но да се криеш зад анонимността си е липса на всякакви такива. Извинявам се, ако съм обидила някого.
    Краси, поздрав за хубавия стих!
  • Красиво написано! Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...