16.06.2025 г., 7:57  

Утро във Варна

262 4 4

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

Слънцето нанейде изфиряса. 
Гларусът във плажа клюн заби. 
Над морето – кипнала меласа, 
облаците мъкнеха торби. 

 

Старите рибари се запиха 
със ментето в гнилия фургон – 
в моите печални два-три стиха 
ще спестя добрия им бонтон. 

 

Сетне мина хищната патрулка – 
на Четвърто, май че, РПУ. 
И ченгето с травестита Юлка 
дълго си говореха на „You”. 

 

Да го смятам с тъпото сметало, 
да го режа с моя опак нож – 
беше ден без край и без начало.
Предстоеше адски дълга нощ. 

 

С копия, стрели и дълги пики
от небето лисна тон вода.
И се смитам в острите тръстики, 
че да се наплача със дъжда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каква картина само!
    "Над морето – кипнала меласа,
    облаците мъкнеха торби."
    Уникална поезия!
  • Понякога все едно от нищото ни обзема тъга и меланхолия и от нея се получават такива красиви стихове...сълзите са хубаво нещо, след тях неминуемо идва надеждата и чистата човешка любов. Поздравления за красивия стих ❤️
  • Това се е случило в друго време...
    При мен времето във Варна и морето ме завладяха един истински спомен за любов!
  • Каква картина само, няма такава поезия!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...