18.06.2014 г., 15:08

Уви!

683 0 1

Умирам и се раждам всеки път
след наште "малки смърти" и раздели!!!
И питам се, и питам теб за кой ли път -
Защо на любовта си демони сме зли?!

Но отговорът вече имам - вечен и до болка ясен -
Не можем да сме заедно уви!
Защото аз не нося твойто име,
а дъщеря ни... тя без име се роди!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина има болка и е написано много красиво!!Пожелавам ви да сте щастливи!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...