Рождените дни архивира с тъга,
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят,
на сметка продаде те бързият свят.
Мълчи, марширувай и строя пази,
жлъчта щом пикира - на лакти лази.
Но цветенце синьо съзреш ли в калта,
прашинка в окото ти драсне, солта
покапе по черна, обветрена скула-
зарята от чуждия празник дочула.