9.05.2023 г., 7:29 ч.

В архива 

  Поезия
769 2 8

 

 

Рождените дни архивира с тъга,
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.

 

Приспани надежди почти не болят,
на сметка продаде те бързият свят.
Мълчи, марширувай и строя пази,
жлъчта щом пикира - на лакти лази.

 

Но цветенце синьо съзреш ли в калта,
прашинка в окото ти драсне, солта
покапе по черна, обветрена скула-
зарята от чуждия празник  дочула.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??