Потънах аз във дълбините,
напълнили се от тъга любовна
и галеха ме изгарящо лъчите
на този пристан и съблазън нова.
Изгубих се сред бурното течение
и заливаха ме хиляди вълни,
в моята битка за лечение
не спря душата да кърви...
Разбивах се и се разпилявах
мислейки за хиляди неща,
искаше ми се да се раздавам
лудо и безгрижно в любовта.
И ето ме! На повърхността съм вече,
след бурен и невъзможен сън
и слънцето пронизващо напече,
забиващо в сърцето гръм...
- Гергана Оскар
© Гергана Чолакова Всички права запазени