В черно-белите ми спомени те търся...
Там, където истински изгаряхме
и молехме да ни боли до лудост,
за да не можем никога да се забравим.
Помниш ли, че заспивах в косите
и в очите ти загубвах си ума...
Помниш ли как правеха любов душите
и как безгрижно танцуваха в дъжда?
Тръгнах си, но душата ми ме изостави,
защото влюби се безумно в теб...
Сега живея в черно-белите си спомени,
единствено там съм дух и човек...