7.10.2014 г., 23:25 ч.  

Сянка 

  Поезия » Друга
418 0 0

Сянка


Прехапала устни от сивота,
самотна сянка скита по брега.
Разперила своите ръце,
протягайки се към нечие сърце.


Продала своята душа...
танцува валс с дявола.
Свела ниско глава 
като птица умираща в прахта.


Ехтят молитви нечути,
обречени на постоянен тънтеж.
Забравени някъде назад,
забулени в непрогледен мрак.
 

© Иван Чорлев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??