Сянка
Прехапала устни от сивота,
самотна сянка скита по брега.
Разперила своите ръце,
протягайки се към нечие сърце.
Продала своята душа...
танцува валс с дявола.
Свела ниско глава
като птица умираща в прахта.
Ехтят молитви нечути,
обречени на постоянен тънтеж.
Забравени някъде назад,
забулени в непрогледен мрак.
© Иван Чорлев Всички права запазени