Колко лесно е с думи да го кажеш,
да го напишеш даже по-добре...
За миг решаваш, че ще се откажеш
и чакаш болката все някога да спре.
Колко лесно е...? Колкото пожара
пламнал в миг и не отшумял,
подклаждан неистово от двама,
с откраднати моменти в пушек бял.
И колко истини и думи бяха,
безмълвни викове на бурна страст
и как различни животите ни щяха,
да бъдат в друг сюжет и с друг контраст. ...