6.07.2017 г., 15:06

В друг свят

1K 1 2


Колко лесно е с думи да го кажеш,
да го напишеш даже по-добре...
За миг решаваш, че ще се откажеш
и чакаш болката все някога да спре.

Колко лесно е...? Колкото пожара
пламнал в миг и не отшумял,
подклаждан неистово от двама,
с откраднати моменти в пушек бял.

И колко истини и думи бяха,
безмълвни викове на бурна страст
и как различни животите ни щяха,
да бъдат в друг сюжет и с друг контраст.

Докосването има памет...
ще се познаят по допира ни пак ръцете,
и след хиляди години да ни няма,
не ще изтрие се изживяното със сърцето.

06.07.17г.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...