В друго време, в друг свят...
При нас е много трудна любовта
защото ти със страх ме заобича.
Аз – облачен мечтател. Ти – Жена
и всъщност малко повече – момиче.
Аз в утрото се къпя със дъжда
събран от съ̀лзи под клепачите.
Закичена със китка тишина,
ти все към мен забавяш крачките.
По някое си време натежавам
и мъката затваря ми очите
а искам да летя, но лягам
и търся аромата на косите ти.
А после забранявам слънцето,
тъй свикнал в сенките да изстудявам,
Луната свети ми във тъмното
и в хиляди звезди се замечтавам.
Със всеки денонощен кръговрат
все повече ти някак си далечна
и в друго време, в други свят
ще бъдем влюбени до вечност...
Danny Diester
01.09.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
И твоята да е хубава знаеш колко 
