В друго време, в друг свят...
При нас е много трудна любовта
защото ти със страх ме заобича.
Аз – облачен мечтател. Ти – Жена
и всъщност малко повече – момиче.
Аз в утрото се къпя със дъжда
събран от съ̀лзи под клепачите.
Закичена със китка тишина,
ти все към мен забавяш крачките.
По някое си време натежавам
и мъката затваря ми очите
а искам да летя, но лягам
и търся аромата на косите ти.
А после забранявам слънцето,
тъй свикнал в сенките да изстудявам,
Луната свети ми във тъмното
и в хиляди звезди се замечтавам.
Със всеки денонощен кръговрат
все повече ти някак си далечна
и в друго време, в други свят
ще бъдем влюбени до вечност...
Danny Diester
01.09.2017
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво, мечтателно!
-
Знаеш за клоуна Сис!.. Иначе... мога. Свикнал съм!
И твоята да е хубава знаеш колко 
-
Остави тъгата малко да си почине, почерпи я с порция смях и дъждът ще се превърне в 🌈. Хубава вечер, Дани!
-
Аааа вече стига от тях... е имам още де ама вървя назад с месец... пиша по 3-4 на ден а мога да публикувам само по един Благодаря, Сис! Благодаря на всички Ви!
-
Красиво и тъжно посвещение!
-
А после забранявам слънцето,---Много приятна метафорична хипербола, много изразителна! Изразителна е и поезията ти ! Поздрав!
-
Толкова си романтичен! Хубаво е!
-
"а искам да летя, но лягам
и търся аромата на косите ти."
Красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще бъдем влюбени до вечност...
Прекрасно!