В дъга от майски дъжд
Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама.
Тъжна съм.
И се изплаках.
От клепки перести търкулнах се.
През боровите нови резедави връхчета
преминах и покапах
в косите на разцъфнал майски сняг.
Във белите къдрици се промуших,
до клонче тъничко докоснах се
и сгуших се в листенце малко.
По устните зелени го целунах,
усмихнах го и... спусна ме.
По тънките си венички
от изумрудено
ме плъзна до тревичка,
протегнала към мен
меките си островърхи пръсти.
Прегърна ме с омаен аромат -
тревисто ме положи в свойта стъпка
до семенце едно.
С дъждовен смях потънах там.
Не съм сама. Не съм и тъжна -
под розовите кестенови свещи.
В дъга от майски дъжд -
на пролетни желания за покълване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
