В една черна нощ...
В една черна нощ...
Налетяха като гладни врани,
спомени от минало ужасно.
Те късат, грабят, унищожават,
всичко, което съм наричала прекрасно.
Не ме оставиха свободна да дишам,
не ме пуснаха от задушаващите мрежи.
Не ме оставиха друг да обичам,
изпиха ми последните копнежи.
Откакто тръгнах си в оная нощ,
не свалих до днес черната гримаса.
Не случайно, след седмица те видях
с чуждото лице на нашата тераса.
Сутрин от мойта чаша пие,
вечер на мойто място спи...
От мен нищо не успя да скриеш,
черната ми сянка още тук стои.
След девет месеца видях,
че син ти се роди,БРАВО!
Добър баща ще бъдеш ти,
нека да ти е живо и здраво!
След една година как ли съм аз?
Лъжа се, мамя се сама,
сърцето ми глухо бие, продадено на друг.
Потънала съм в мъката - САМОТА,
че от една година не си мой, на чуждото лице си съпруг!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янкова Всички права запазени
