qni4i (Янкова)
12 13
30 янв. 2009 г., 06:43

В една черна нощ... 

  Поэзия » Любовная
878 0 5

            В една черна нощ...

 

    Налетяха като гладни врани,

    спомени от минало ужасно.

    Те късат, грабят, унищожават,

    всичко, което съм наричала прекрасно.

    Не ме оставиха свободна да дишам,

    не ме пуснаха от задушаващите мрежи.

    Не ме оставиха друг да обичам,

    изпиха ми последните копнежи.

 

    Откакто тръгнах си в оная нощ,

    не свалих до днес черната гримаса.

    Не случайно, след седмица те видях

    с чуждото лице на нашата тераса.

    Сутрин от мойта чаша пие,

    вечер на мойто място спи...

    От мен нищо не успя да скриеш,

    черната ми сянка още тук стои.

 

    След девет месеца видях,

    че син ти се роди,БРАВО!

    Добър баща ще бъдеш ти,

    нека да ти е живо и здраво! 

 

    След една година как ли съм аз?

    Лъжа се, мамя се сама,

    сърцето ми глухо бие, продадено на друг.

    Потънала съм в мъката - САМОТА,

    че от една година не си мой, на чуждото лице си съпруг!!!

 

© Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • леле настръхнах.... много ми хареса и ме разплака дори ... защото сякаш виждам себе си на твое място ....
  • като писани от различни хора ми стоят двете "части"...
  • Благодаря за хубавите думи!Много сте мили,усмивки от мен!
  • Недей таи горчила в душата си!
    А мъката... о, много скоро тя ще отлети!
    Бъди с отворен взор за светлото си бъдеще-
    Любовта, която в теб ще заблести!
    Пожелавам ти го!
  • ...Ще отмине и тази чернилка , Яни ! Просто бъди силна ! Поздрави !
Предложения
: ??:??