24.01.2008 г., 9:59

В една сълза е любовта

1.8K 0 5
 

Когато лумне някъде искра

и зарево над небосклона грейне,

а моята изстрадала душа

от необяснима болка стене.

Когато плаче тихо вън дъжда

и в тъжен валс се вият дървесата,

изплува бавно в гъстата тъма

надежда крехка и позната.

С трептящ от нега огнен дъх,

сърцето бие и в сълза,

търкулната по нежен мъх,

изригва дива в миг страстта.

И пърхаща във птичи полет,

със привкуса на волна свобода,

ухаеща на първа пролет,

в една сълза се ражда любовта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След всяка зима идва пролет и така и така... уловила си много красиви нотки на тези смесени иначе нюанси Браво!
  • Чуден стих!
    ...в една сълза се ражда любовта...
    много хубаво! с обич, Илонка.
  • Много нежно и истинско!Браво и от мен!Усмихнат и слънчев ден!
  • В една се ражда, а в колко я убиваме?
  • Аплодисменти за прекрасния стих !!! да, така е - в една сълза се ражда любовта ! Прегръдки !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...