В гората отидох и плени ме,
с белоснежна красота покори ме
и останах аз в нейния плен,
дори и да беше само за ден.
А въздуха чист така ме обзема,
водата студена що спокойно тече,
а аз обратно към вкъщи готов да поема,
но проговаря ми тайно гласче.
Чакай, нещо си забравил,
веднъж щом в гората си бил
и частица от теб там си оставил,
когато от красотата ú си отпил!