В гората на съблъзанта
През гора дълбока в ранен час
аз вървя и изгрев не съзирам.
мен сърцето води ме, не спирам –
ала, в миг, дочувам сладък глас
и говори ми така: "Ела!
Ти поспри се, пътнико, в омая
слушай песните ми и накрая
ще те отведа щастлив във рая,
полетял на моите крила!" .
- О, прости ми, чуден глас, не мога!
А и нещо буди в мен тревога!
Тайнствена магия в тебе има!
Бързам! Чака моята любима!
Закъснявам, може би, не знам.
Сред дърветата не виждам път,
ала пак искрящата ми гръд,
води ме, подсказва ми "Натам!" .
Приказно видение на фея
с голота префина се явява.
С пръстче тихичко ме призовава,
с красотата си ми обещава
пътят очертаващ се до нея.
- О, прости ми, чуден чар, не мога!
Ще изгубя своята посока!
Тайнствена магия в тебе има!
Бързам! Чака моята любима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
камина!