agferdousi65 (Асенчо Грудев)
647 1627
25.11.2020 г., 8:49 ч.

В гората на съблъзанта 

  Поезия » Любовна
250 2 6

През гора дълбока в ранен час

аз вървя и изгрев не съзирам.

мен сърцето води ме, не спирам –

ала, в миг, дочувам сладък глас

и говори ми така: "Ела!

Ти поспри се, пътнико, в омая

слушай песните ми и  накрая

ще те отведа щастлив във рая,

полетял на моите крила!" .

- О, прости ми, чуден глас, не мога!

А и нещо буди в мен тревога!

Тайнствена магия в тебе има!

Бързам! Чака моята любима!

 

Закъснявам, може би, не знам.

Сред дърветата не виждам път,

ала пак искрящата ми гръд,

води ме, подсказва ми "Натам!" .

Приказно видение на фея

с голота префина се явява.

С пръстче тихичко ме призовава,

с красотата си ми обещава

пътят очертаващ се до нея.

- О, прости ми, чуден чар, не мога!

Ще изгубя своята посока!

Тайнствена магия в тебе  има!

Бързам! Чака моята любима!

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук няма как да не се изкуша и да ви благодаря за приятните коментари, приятели!
  • Одисей устоял на магичните песни на сирените, ама на Калипсо трябва да не е. Седем г. са си много време.
    И Язон не устоява на Медея.
    Изкушенито, както казва О. Уалйт, можем най-добре да преодолеем, като му се отдадем. И като го възпеем после, бих добавил.
    В тая гора съблазанта е подмината от лир. герой.
  • Сполай ти!
    Но колко пътеките са измамни, а пътят е един!
    Остани,преди да видиш един пейзаж, който е илюзия...
  • Разкошно е... 🙂
    Но къде ходиш ти!?! 😋
  • Одисей тръгнал не през море, а през гора,
    и никакви земни сирени няма на света
    да го отклонят от пътя му към любовта!
    Поздравления!

    Майсторе - асоциацията ти те е подвела,
    Пенелопа знаеш ли колко фланели
    му е наплела, че иде зима,
    а той набрал е дърва за нейната...
    камина!
  • Обикновено пътниците се поддават на изкушението.
    Бях се настроил за драматичен финал.
    Изненада ме еднаквият завършек на строфите.
    Някак по-очакван беше за мен един фатален край за пътника. Както е в ,,Тамара" на Лермонтов.
    Слаба магия има тая магьосница. Или пък любовта на пътника е силна и несломима.
Предложения
: ??:??