В горещия ден, на един светофар
В горещия ден, на един светофар
видях я - тя беше безумно красива...
Не просто жена, а един божи дар,
с очи и със външност, която убива...
В горещия ден онемях от... тъга.
Припомних си всичките мои любови...
Една по една... И отпуснах снага.
Дали бях готов да се влюбя отново?
В горещия ден, на един светофар
тя тръгна към мен... Тя пресичаше само...
Безумно смутен, на един тротоар,
дори не помръднах и гледах я нямо...
И тя ме видя!... До мене се спря,
погледна ме тъжно, усмихна се плахо
и прошепна: "Недей!..." Докато разбера,
нея вече я нямаше... Бе изчезнала някъде...
В горещия ден, на един светофар
я видях, но не зная дали беше истина...
Всъщност всяка жена е един божи дар...
Но мъжете - глупаците,
нови дарове искаме...
15.08.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Чернев Всички права запазени
