23.07.2021 г., 10:04  

В Градина - 3

986 1 8

Простих на жената. Разбра ме горката.

Зарадвах я с хубав букет!

Но с мойта балдъза в роднинския пъзел

май нищо не беше наред.

 

Тя гледаше страстно и не - безопасно

към моите слаби места.

Веднъж - на закуска - ръката си пусна

към мойте космати крака!

 

Започна да мърка и сръчно да бърка

на дънките в моя дюкян!

Аз взех да я моля, да спре с тази роля!

Молбата, отиде ми зян!

 

Бях страшно учуден, но не и възбуден.

Проплаках за миг да се спре!

Отблъснах ръката, и беш през гората

към нашето бурно море!

 

Вбесен от момето, аз спрях под небето

на две чипоноси жени.

Изрових, там яма - дълбока… голяма!

Сред нея да роня сълзи!

 

Но двете рускини (с добри монокини)

решиха да пият с мен джин.

И аз взех бутилка с небългарска жилка

под близкия бял балдахин.

 

Издърпах пердето, и с гръб към морето

надигнах към дамите тост:

”За братската дружба и леката служба

на всеки балтийски матрос!”

 

Поръчах куп ядки, колбаси… салатки

и няколко кофички с лед.

И бързо - по руски, на екс, без закуски,

потеглихме славно напред!

 

Но както си порках до двете девойки,

жена ми - съзрях край брега!

С огромна капела, тя крачеше - смела!

С бурканче Нутела в ръка!

 

С усмивка премина  покрай балдахина.

Нагъваше с пръст шоколад!

Бе сладка, красива и много щастлива!

Почувствах се млад и богат!

 

Сбогувах се с Даша и с тьотка Наташа,

и хукнах след “сладката твар!”

За миг я настигнах, на джин се уригнах,

придърпах я в близкия бар…

 

Не знам колко пихме, дали не се бихме!

Събудих се късно в нощта.

До мене, по прашки от свински опашки,

бе моята… чудна жена!

 

Реших - да заснема страхотната сцена,

и взех телефона в ръце.

И бързо нащраках жена ми сред мрака,

как спинка с доволно лице.

 

А после - с халата - прикрих й месата,

и почнах да връщам назад -

интимни моменти с различни сегменти

от нашия плажен разврат!

 

Припомних си всички любовни игрички

сред топлите морски вълни:

Непълна програма - със пълна мадама,

си спомниха мойте очи!

 

Събудих… жената с перце по краката.

Над нас бе изгряла луна!

Почувствах магия! На плажа, с Мария!

С любимата моя, Жена!

 

                           Край

 

 

Юри

Йовев

Юли

2021 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...