23.07.2021 г., 10:04 ч.  

В Градина - 3 

  Поезия » Хумористична
519 1 8

Простих на жената. Разбра ме горката.

Зарадвах я с хубав букет!

Но с мойта балдъза в роднинския пъзел

май нищо не беше наред.

 

Тя гледаше страстно и не - безопасно

към моите слаби места.

Веднъж - на закуска - ръката си пусна

към мойте космати крака!

 

Започна да мърка и сръчно да бърка

на дънките в моя дюкян!

Аз взех да я моля, да спре с тази роля!

Молбата, отиде ми зян!

 

Бях страшно учуден, но не и възбуден.

Проплаках за миг да се спре!

Отблъснах ръката, и беш през гората

към нашето бурно море!

 

Вбесен от момето, аз спрях под небето

на две чипоноси жени.

Изрових, там яма - дълбока… голяма!

Сред нея да роня сълзи!

 

Но двете рускини (с добри монокини)

решиха да пият с мен джин.

И аз взех бутилка с небългарска жилка

под близкия бял балдахин.

 

Издърпах пердето, и с гръб към морето

надигнах към дамите тост:

”За братската дружба и леката служба

на всеки балтийски матрос!”

 

Поръчах куп ядки, колбаси… салатки

и няколко кофички с лед.

И бързо - по руски, на екс, без закуски,

потеглихме славно напред!

 

Но както си порках до двете девойки,

жена ми - съзрях край брега!

С огромна капела, тя крачеше - смела!

С бурканче Нутела в ръка!

 

С усмивка премина  покрай балдахина.

Нагъваше с пръст шоколад!

Бе сладка, красива и много щастлива!

Почувствах се млад и богат!

 

Сбогувах се с Даша и с тьотка Наташа,

и хукнах след “сладката твар!”

За миг я настигнах, на джин се уригнах,

придърпах я в близкия бар…

 

Не знам колко пихме, дали не се бихме!

Събудих се късно в нощта.

До мене, по прашки от свински опашки,

бе моята… чудна жена!

 

Реших - да заснема страхотната сцена,

и взех телефона в ръце.

И бързо нащраках жена ми сред мрака,

как спинка с доволно лице.

 

А после - с халата - прикрих й месата,

и почнах да връщам назад -

интимни моменти с различни сегменти

от нашия плажен разврат!

 

Припомних си всички любовни игрички

сред топлите морски вълни:

Непълна програма - със пълна мадама,

си спомниха мойте очи!

 

Събудих… жената с перце по краката.

Над нас бе изгряла луна!

Почувствах магия! На плажа, с Мария!

С любимата моя, Жена!

 

                           Край

 

 

Юри

Йовев

Юли

2021 г.

 

 

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, мъжете вече не фантазират, заради тези свински опашки. 😀
  • Ей, тез "прашки от свински опашки" силно възбудиха любопитство ми! 😁
  • Ирка! 😀😀😘
  • Пожелавам да напълнят програмата и да преизпълнят петилетката!🤭😘
  • Деа, любов е това! 😀😀😀
  • Признавам си, този път лирическият ме изненада
  • Генек, голям купон е в Градина, но не е за нас това място. Издържам там два три дни и бягам на спокойствие. 😀
    Блу, хубавите балдъзи водят до големи неприятности и аз никога не опитвам с тях! 😀😀😀
  • Блу, така е, лирическият ходи къде ходи и пак се връща при жената с големата рода! Ама, докога ще го търпят, не знам! 😀😀😀
Предложения
: ??:??