В гърдите чувство злачно
В гърдите чувство злачно
гони нещо тъжно, мрачно,
а сърцето теб изрича
и към спомена наднича,
но какво ли още чака –
мисли, тръпне и протака,
и така душата будна
стене в мечтата чудна,
а пък чувството свенливо,
сякаш че е руйно пиво,
иска да направим среща –
мила, нежна и гореща
и така с любовен звън
да напусна този сън,
в който детството невинно
пее песничка приспивно.
Ето, вдигам пълна чаша
и си мисля за милувка,
но да бъде само наша -
в топлината на целувка.
Срещата ще се проточи:
любовта ни ще върлува,
чувство буйно ще клокочи,
а сърцето ще добрува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
