В изповедалнята - 14
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ТЯ: В тъмата, отче, аз пропадам!
Нещастна съм и много страдам!
Мечтата ми на поетеса
покри най- мрачната завеса!
Какво да правя? Днес без рими
са дните ми неутешими!
И в нощите, без сън, ме следва
все призракът на лоша клетва!
Самотна съм и непризната,
а давам всичко от душата!
СВЕЩЕНИКЪТ: Спокойно, дъще! Не унивай!
Сърцето си в тъга не свивай!
От суета е таз тревога!
Талантът идва, знай, от Бога!
ТЯ: Но, отче, аз съм най- добрата
и заслужавам си награда!
За слава бляскава копнея -
да виждат всички в мене фея!
СВЕЩЕНИКЪТ: Тук дявола усещам взломно!
Полека, миличка, по- скромно!
Претенциозна си за слава,
а тя за творчество се дава!
ТЯ: Аз имам творчество голямо,
да ме признае някой само!
Не ще зарадват с блага вест
издател и редактор днес!
Особи важни и критикът
ми обещават щом повдигат
краката ми във нощи лунни,
проблясват и звездите чудни!
Отдавам тяло и душа,
а после нищо... все лъжа!
Аз мисля, всички ми завиждат,
за туй безмълвно ме обиждат!
Сонет сега ще прочета,
мой отче, да ви убедя -
ах, колко много съм добра!
С таланта си безспир горя!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но дъще, аз не съм критик!
За мен са псалмите светлик!
Не бъркай тука със читалня,
дошла си ти в изповедалня!
ТЯ: Но изповед е тоз сонет,
би оценил го и аскет!
" Вървя през гъстата горичка
във пролетния ден щастлива
и чувствам се безкрай красива -
това припява го и птичка.
Пред мене виждам аз рекичка,
по краищата е пенлива
и толкова съм свежа, жива,
и тананикам си самичка.
И изведнъж ми се явява
духът пречист на любовта,
и мигновено ме пленява.
О, сбъдва се една мечта -
и във екстаз съм неизбежно...
покрита съм с вълшебство нежно. "
СВЕЩЕНИКЪТ: Направо съм в " омая " , мила!
Във тебе има " златна жила" !
Но бива още тук- таме
да се изглади... Насаме
бих дал ти някой- друг съвет,
да бъде съвършен сонет!
Да махнем нещо, да прибавим,
знак чувствен точно да поставим!
ТЯ: Разбирате ме, отче... Ето -
как припка радостно сърцето
и вярата ми се усилва,
тъй меко словото ви милва
и никой, никой досега
не ми говорил е така.
Не беше никой с мене прям!
Мой ментор чуден ще сте, знам!
По всяко време, всеки час
сама ще ви очаквам аз! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: Събудих нейната надежда
и както си личи, изглежда
поезия ще е гореща. ( излиза )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
