В изповедалнята - 14

                      ТЯ: В тъмата, отче, аз пропадам!

                             Нещастна съм и много страдам!

                             Мечтата ми на поетеса

                             покри най- мрачната завеса!

                             Какво да правя? Днес без рими

                             са дните ми неутешими!

                             И в нощите, без сън, ме следва

                             все призракът на лоша клетва!

                             Самотна съм и непризната,

                             а давам всичко от душата!

СВЕЩЕНИКЪТ: Спокойно, дъще! Не унивай!

                              Сърцето си в тъга не свивай!

                              От суета е таз тревога!

                              Талантът идва, знай, от Бога!

                      ТЯ: Но, отче, аз съм най- добрата

                              и заслужавам си награда!

                              За слава бляскава копнея -

                              да виждат всички в мене фея!

СВЕЩЕНИКЪТ: Тук дявола усещам взломно!

                              Полека, миличка, по- скромно!

                              Претенциозна си за слава,

                              а тя за творчество се дава!

                    ТЯ: Аз имам творчество голямо,

                           да ме признае някой само!

                           Не ще зарадват с блага вест

                            издател и редактор днес!

                            Особи важни и критикът

                            ми обещават щом повдигат

                            краката ми във нощи лунни,

                            проблясват и звездите чудни!

                            Отдавам тяло и душа,

                            а после нищо... все лъжа!

                            Аз мисля, всички ми завиждат,

                             за туй безмълвно ме обиждат!

                            Сонет сега ще прочета,

                              мой отче, да ви убедя -

                              ах, колко много съм добра!

                              С таланта си безспир горя!

СВЕЩЕНИКЪТ: Но дъще, аз не съм критик!

                              За мен са псалмите светлик!

                              Не бъркай тука със читалня,

                              дошла си ти в изповедалня!

                    ТЯ: Но изповед е тоз сонет,

                           би оценил го и аскет!

                         " Вървя през гъстата горичка

                            във пролетния ден щастлива

                           и чувствам се безкрай красива -

                           това припява го и птичка.

                            Пред мене виждам аз рекичка,

                            по краищата е пенлива

                             и толкова съм свежа, жива,

                             и тананикам си самичка.

                             И изведнъж ми се явява

                             духът пречист на любовта,

                              и мигновено ме пленява.

                              О, сбъдва се една мечта -

                               и във екстаз съм неизбежно...

                               покрита съм с вълшебство нежно. "

СВЕЩЕНИКЪТ: Направо съм в " омая " , мила!

                              Във тебе има " златна жила" !

                              Но бива още тук- таме

                              да се изглади... Насаме

                              бих дал ти някой- друг съвет,

                              да бъде съвършен сонет!

                              Да махнем нещо, да прибавим,

                              знак чувствен точно да поставим!

                     ТЯ: Разбирате ме, отче... Ето -

                             как припка  радостно сърцето

                             и вярата ми се усилва,

                             тъй меко словото ви милва

                             и никой, никой досега

                             не ми говорил е така.

                             Не беше никой с мене прям!

                             Мой ментор чуден ще сте, знам!

                              По всяко време, всеки час

                              сама ще ви очаквам аз! ( излиза )

СВЕЩЕНИКЪТ: Събудих нейната надежда

                              и както си личи, изглежда

                              поезия ще е гореща.  ( излиза )