ТЯ: В тъмата, отче, аз пропадам!
Нещастна съм и много страдам!
Мечтата ми на поетеса
покри най- мрачната завеса!
Какво да правя? Днес без рими
са дните ми неутешими!
И в нощите, без сън, ме следва
все призракът на лоша клетва!
Самотна съм и непризната,
а давам всичко от душата!
СВЕЩЕНИКЪТ: Спокойно, дъще! Не унивай!
Сърцето си в тъга не свивай! ...