valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
9.10.2013 г., 10:07 ч.

В кого е вината 

  Поезия
559 0 6

На дивите зайци останаха само хранилките.

Всички побягнаха в някаква друга гора.

Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,

а тайната бе се стопила навеки в снега.

 

Без зайци хранилките бяха ненужни.

Вятър започна да вие в онази гора...

Дърветата почнаха на звездите да шушнат,

да бягат и те от жълтата кръгла Луна.

 

Облак се мярна и скри звездите от клюка.

Студени хранилките гниеха в кал и вода.

Дивите зайци за болката бяха глухи,

но хвалеха първата, родната, тяхна гора.

 

Едни се завърнаха, знаейки за ловците.

Други изчакваха края на ловен сезон.

Трети в нова гора си разпознаха мечтите,

четвърти пък в трета гора издигнаха дом.

 

Кой обаче е важен, зайците или гората?

Хранилките? Те ще изгният в своята пръст.

Крещи от заблудата с немия глас тишината.

 Луната се моли и прави с лъчите си кръст.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приеми моите адмирации! Чудесен стих!
  • Много ми хареса!Мисля, че в категория, трябва да се отбележи - философска.Поздрави!
  • "Кой обаче е важен, зайците или гората?
    Хранилките? Те ще изгният в своята пръст.
    Крещи от заблудата с немия глас тишината.
    Луната се моли и прави с лъчите си кръст."

    ...а тайната бе се стопила навеки в снега.

    Браво, Вальо! Аплодисменти!!!***
  • Беше ми изключително интересно да прочета!!!
    Много мисъл, майсторски изведени внушения, чудесна метафоричност!
    Аплодирам!!!
  • Направо като библейска притча! Изчетох на един дъх и те аплодирам!
  • "Крещи от заблудата с немия глас тишината.
    Луната се моли и прави с лъчите си кръст."

    Замислящ стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??