В кого е вината
На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни.
Вятър започна да вие в онази гора...
Дърветата почнаха на звездите да шушнат,
да бягат и те от жълтата кръгла Луна.
Облак се мярна и скри звездите от клюка.
Студени хранилките гниеха в кал и вода.
Дивите зайци за болката бяха глухи,
но хвалеха първата, родната, тяхна гора.
Едни се завърнаха, знаейки за ловците.
Други изчакваха края на ловен сезон.
Трети в нова гора си разпознаха мечтите,
четвърти пък в трета гора издигнаха дом.
Кой обаче е важен, зайците или гората?
Хранилките? Те ще изгният в своята пръст.
Крещи от заблудата с немия глас тишината.
Луната се моли и прави с лъчите си кръст.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
