На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни.
Вятър започна да вие в онази гора...
Дърветата почнаха на звездите да шушнат,
да бягат и те от жълтата кръгла Луна.
Облак се мярна и скри звездите от клюка.
Студени хранилките гниеха в кал и вода.
Дивите зайци за болката бяха глухи,
но хвалеха първата, родната, тяхна гора. ...