Пътят ми към теб приключи,
стигна бездната и падна там.
Повече няма какво да се случи,
всеки от нас е безвъзвратно сам.
В този живот няма
невъзможно желание.
Всичко в него е ход,
а пътят изисква старание.
Най-тъжна е онази мечта,
сбъдната със закъснение,
тя не очаква съдба,
понеже всичко е за съжаление.
Падането, всъщност извисява
и тишината те учи да чуваш.
Душата започва да отсява
и само тя решава дали ще се сбогуваш.
Когато пътят ми към тебе свършва
все едно е как ще продължим.
Една любов в бездната завършва,
а ние неспособни сме да я спасим.
© Галина Кръстева Всички права запазени