В края на лятото
Пеят щурците.Отива си лятото.
Махат за сбогом морски вълни.
Бяхме със тебе… бяхме най-богатите,
па макар и за няколко дни.
Пеят щурците. Тъгуват за лятото
с мириса тръпен на полски треви.
Как ни люлееше в топли обятия
лунната нощ-влюбени и добри!
Пеят щурците. Прощават се с лятото.
Малко да можеха да го задържат!...
Светят в бялата нощ като разпятие
телата ни, вплетени за последен път.
© Мария Костова Всички права запазени