26.02.2009 г., 14:19 ч.

В края винаги е безразлично... 

  Поезия
595 0 1
Две ръце горещи галят ледено лице.
(и пръсти сливат за молитва)
Невярващи очи - срещу им празни дупки -
сълзите капят.
(а плаче ли душата на мъртвеца?)
Устни топли до мъртвосини се притискат.
(раздират тишината стонове)
Щастлив е оня, който пръв си иде!
Мечта,
любов,
желание
е тя, ала сега е мъртва.
Във пропаст болезнено дълбока
пропада живият.
Крясъци и викове до изнемога.
(едно сърце без половината остава)

Целият облечен в черно
до гроба нов стои
с цветя в ръце.
Принцесата я няма.
(Кучето пазач какво ще пази веч?)

© Кристиана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потръпнах! Много силен стих, Кристиана! Това усещане съм го изпитвала и е необяснимо с думи...има само много,много болка.
Предложения
: ??:??