В края винаги е безразлично...
Две ръце горещи галят ледено лице.
(и пръсти сливат за молитва)
Невярващи очи - срещу им празни дупки -
сълзите капят.
(а плаче ли душата на мъртвеца?)
Устни топли до мъртвосини се притискат.
(раздират тишината стонове)
Щастлив е оня, който пръв си иде!
Мечта,
любов,
желание
е тя, ала сега е мъртва.
Във пропаст болезнено дълбока
пропада живият.
Крясъци и викове до изнемога.
(едно сърце без половината остава)
Целият облечен в черно
до гроба нов стои
с цветя в ръце.
Принцесата я няма.
(Кучето пазач какво ще пази веч?)
(и пръсти сливат за молитва)
Невярващи очи - срещу им празни дупки -
сълзите капят.
(а плаче ли душата на мъртвеца?)
Устни топли до мъртвосини се притискат.
(раздират тишината стонове)
Щастлив е оня, който пръв си иде!
Мечта,
любов,
желание
е тя, ала сега е мъртва.
Във пропаст болезнено дълбока
пропада живият.
Крясъци и викове до изнемога.
(едно сърце без половината остава)
Целият облечен в черно
до гроба нов стои
с цветя в ръце.
Принцесата я няма.
(Кучето пазач какво ще пази веч?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиана Всички права запазени
