petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
25.10.2011 г., 23:01 ч.

В късния ден 

  Поезия » Любовна
964 0 10

В късния ден

 

Подир много луни,

подир много лета,

със които измервам живота си,

с отмалели ръце

от безброй знамена

се ослушах да чуя сърцето си.

Отдалеч зазвуча,

с лекота ме обви

на живота последната есен,

в жълтолиста дъга,

с уморена тъга -

мелахолно дълбока и песенна.

Залових се за теб,

да не падна с дъжда,

като капка в земя да попия,

ведроструйно и буйно

във мене се вля -

ураганна и светла стихия.

И учудващо лесно

в закъснелия ден

ме издигна -

безкомпромисно верен,

подир много луни

и след много лета

без очи този път да намеря.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??