В късния ден
В късния ден
Подир много луни,
подир много лета,
със които измервам живота си,
с отмалели ръце
от безброй знамена
се ослушах да чуя сърцето си.
Отдалеч зазвуча,
с лекота ме обви
на живота последната есен,
в жълтолиста дъга,
с уморена тъга -
мелахолно дълбока и песенна.
Залових се за теб,
да не падна с дъжда,
като капка в земя да попия,
ведроструйно и буйно
във мене се вля -
ураганна и светла стихия.
И учудващо лесно
в закъснелия ден
ме издигна -
безкомпромисно верен,
подир много луни
и след много лета
без очи този път да намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
