30.08.2006 г., 9:04

В любов се раждат нови светове

865 0 5

 

 

Lycki & Mojsei

 

 

-Нали с теб любов си подарихме

в безмълвната интимност

и радост обща двамата отпихме,

създавайки желаната взаимност.

Оказа се безкрайно просто

тъй дълго чаканото тъждество-

описвам го, подобно Ариосто:

в мига на общо тържество.


 

-Правя малко уточнение

за възникналата тук любов:

тя е от съществено значение

за процеса творчески, но нов…

В любов се раждат нови светове

и с теб това добре го знаем,

но знаят го и други – врагове,

които с любов ще разпознаем.


 

-По огнен път те водя – мога

да мина исторически следи,

предпазвайки те от тревога

за всякакви, връхлитащи беди.

В русло на живот нормален,

не знаещ прежни страхове,

градиме пътя идеален,

превърнали се в богове.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А такааа, за подкрепата благодаря! Мнението ми за блатото го чувстваш, за Ада - го знаеш. Даде ми добра идея за ВиртУалния АД и Реалния РАЙ! Сега се замислих за субграницата на усещането на интригата и самата ТЯ. Т.е. как ще живее в мен, ако не я "искам".
  • Мери,
    Ще те подкрепя като продължа със следното - първата работа на интригата е да те завлече в блатото на собственото си равнище. Затова борбата с нея е деликатна.
    Поздрав!
  • Привържеш ли се към интригата, злобата, клюката и суетата, трудно можеш да се освободиш. И да постигнеш условно "щастието"!
  • От позицията на простотата, казваш нещо, което е толкова сложно, че е невъзможно да се постигне от неговите носители...
    Поздрав!
  • Ех, не завиждайте..., останете свободни от това чувство, забравете го... просто е!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...