Aug 30, 2006, 9:04 AM

В любов се раждат нови светове

  Poetry
864 0 5

 

 

Lycki & Mojsei

 

 

-Нали с теб любов си подарихме

в безмълвната интимност

и радост обща двамата отпихме,

създавайки желаната взаимност.

Оказа се безкрайно просто

тъй дълго чаканото тъждество-

описвам го, подобно Ариосто:

в мига на общо тържество.


 

-Правя малко уточнение

за възникналата тук любов:

тя е от съществено значение

за процеса творчески, но нов…

В любов се раждат нови светове

и с теб това добре го знаем,

но знаят го и други – врагове,

които с любов ще разпознаем.


 

-По огнен път те водя – мога

да мина исторически следи,

предпазвайки те от тревога

за всякакви, връхлитащи беди.

В русло на живот нормален,

не знаещ прежни страхове,

градиме пътя идеален,

превърнали се в богове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • А такааа, за подкрепата благодаря! Мнението ми за блатото го чувстваш, за Ада - го знаеш. Даде ми добра идея за ВиртУалния АД и Реалния РАЙ! Сега се замислих за субграницата на усещането на интригата и самата ТЯ. Т.е. как ще живее в мен, ако не я "искам".
  • Мери,
    Ще те подкрепя като продължа със следното - първата работа на интригата е да те завлече в блатото на собственото си равнище. Затова борбата с нея е деликатна.
    Поздрав!
  • Привържеш ли се към интригата, злобата, клюката и суетата, трудно можеш да се освободиш. И да постигнеш условно "щастието"!
  • От позицията на простотата, казваш нещо, което е толкова сложно, че е невъзможно да се постигне от неговите носители...
    Поздрав!
  • Ех, не завиждайте..., останете свободни от това чувство, забравете го... просто е!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...