В любовта безкрайна няма грешки
Той:
- На времето ни станах аз следовник
по нишката на чувство всеотдайно,
но ти защо твърдиш, че съм любовник,
погубвайки приятелството трайно?
Тя:
- Не мисля, че в нещо си виновен –
самата аз сърцето си отдавам,
но друг въпрос ме мъчи – по-основен:
за смисъла на туй, що с теб създавам!?
Той:
- Но защо тогава днес ме обвини,
че пътят извървян е бил греховен,
та с теб твориме само добрини,
а ти ми казваш, че съм пак виновен?!
Тя:
- Живота ми направи тъй забързан,
но защо от туй се чувстваш задължен –
чрез дистанцията не си обвързан:
иначе денят ни си е накърнен!
Той:
- Огънят в основата положих,
а той отхвърля грешките неволни
и затова на тебе ти възложих
да спреш с изразите недоволни!
Тя:
- Съгласна съм с теб, но при мен слезни -
интимно ни минават часовете,
не поставяй всяко зрънце на везни,
защото ще задухат ветровете.
Той:
- В съдбата ти положих ценен праг -
да можеш да живееш като цяла,
а ти призна, че съм ти мил и драг,
прераждайки се като пролет бяла.
Тя:
- Двамата с теб живеем в ласка –
защо си толкова голям неверник,
та тя уверено деня ни тласка,
макар на чувства да си и скъперник.
Той:
- В любовта безкрайна няма грешки,
а преживяването е човечно
и с него крачим в бури тежки,
разбирайки, че туй е нещо вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
