В мечтите ми преведен ти ще бъдеш през страха.
Страха от много срам и бъдещите клюки.
Принцеса бяла от небето ще ти се яви
и в небесата сини ще те пренесе.
Ще гледате отгоре хора малки и големи,
не по размери, а по мечтите им неопетнени.
Ще виждате потоци и поляни, ще бъдете Богоизбрани.
Щастието при теб ще долети, а то ще бъде
феята сребриста, която представял си си всяка нощ,
гледайки дори една звездица.
Ще изпълнява всичките желания,
не с пръчица вълшебна, а с целувка истинска и нежна.
Таз целувка срама ти ще отмие и усмивката ти ще разкрие.
С ръце си нежни тя ще те обвие и в мечтите ти ще се скрие.
Ще я дириш ти през облаци и бури, през планини и езерата сини.
Откриеш ли я - птица тя ще бъде.
После ще летите двама редом до орлите,
бягайки и търсейки мечтите.
И може и за ден, за два,
ала ще бъдеш ти щастлив, както никой досега.
© Михаела Димитрова Всички права запазени
Разчувства ме!Поздравления за стиха!