25.09.2005 г., 18:53

В мен

1.7K 0 9

На Пете Пух с обич и нежност

Какво от туй, че няма те до мен
аз мога във съня да те измисля
и пак така, от мене сътворен
да върнеш на живота смисъла.
Какво от туй, че в нечий друг живот
сега преплиташ свойто ежедневие,
че си за друга ти любовник, брат,
отдал се безрезервно в миг безвремие?
Макар сама във този слънчев ден,
далече от най-синьото вълшебство
живее твоят образ в мен
и нежността ти в мене се разлиства.
Аз имам теб, макар от разстояние
така до болка съвършен
в съня ми идваш прелестно създание 
и с теб е пълен моят ден.
09.01.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Тенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,много е хубаво Личи си,че знаеш за какво пишеш и колко много означава любовта за теб...
  • Невероятно,
    колко много остава след любовта.
  • Да...това е много по-истинско.
    Разчувства ме.
  • !!! Невероятно !!!
  • Най-вероятно ще прочета още качествени творби в този така интрегуващ сайт.Но за сега,въпреки че не разбирам от поезия,само ти докосна сърцето ми.Ти си гений!Благодаря,че разбираш нас влюбените така добре.Вълнението,което предизвиква творението ти,може да бъде постигнато само от едно истинско чувство-Любовта!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...