В МЕТАФОРИЧНОСТТА НА ДНИТЕ...

В метафоричостта
на дните,
в заплитащото
се кълбо
с безброй въпроси
аз отговор
не виждам.
Лицето си
обръщам,
с очи
примигвам,
да не ме опари
залезът на
слънцето,
потъващо
зад хоризонта.
Логично -
пада нощ.
И втурват се
вихрушки-мисли,
на хиляди
парченца
чупят световете
в мене.
Когато отчаянието
тържествува -
душата ми
оглежда се
в сълза сребриста.
Приготвя се,
глава склонила,
да помоли
за малко
снизхождение...
Но разпилените
във този миг
въпроси
без отговор остават -
разпръснати
и онемели
в метафоричността
на времето.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

chergligan (Костадин Костадинов)

2011-11-15T17:57:49+02:00

"...душата ми /оглежда се/ в сълза сребриста"
Красива метафора!
Поздрав!
HrisMelodia (Хрис)

2011-11-11T13:00:55+02:00

Благодаря,
HrisMelodia (Хрис)

2011-11-10T12:57:06+02:00

Може би решенията трябва да се взимат от раз - разсичайки гордиевите възли по пътя си ...Кой знае...И все пак - напред е светлината ...