В метафоричността на дните
В МЕТАФОРИЧНОСТТА НА ДНИТЕ...
В метафоричостта
на дните,
в заплитащото
се кълбо
с безброй въпроси
аз отговор
не виждам.
Лицето си
обръщам,
с очи
примигвам,
да не ме опари
залезът на
слънцето,
потъващо
зад хоризонта.
Логично -
пада нощ.
И втурват се
вихрушки-мисли,
на хиляди
парченца
чупят световете
в мене.
Когато отчаянието
тържествува -
душата ми
оглежда се
в сълза сребриста.
Приготвя се,
глава склонила,
да помоли
за малко
снизхождение...
Но разпилените
във този миг
въпроси
без отговор остават -
разпръснати
и онемели
в метафоричността
на времето.
© Хрис All rights reserved.
