В минало време...
Моя любов в минало време.
Често се хващам, че мисля за тебе.
Че се опитвам да гледам през твоите очи.
И да видя как те нараних.
Да разбера как любовта става омраза,
и всичко лошо, което ми каза.
Как това, което до вчера ти даваше сили,
днес те убива.
Как думите мили станаха гневни.
Ласките желани така непотребни.
И цялото щастие как стана на драма.
Моя любов голяма в минало време.
Често се хващам как мисля за тебе.
За ръцете, които прегръщаха нежно,
а сега задушават.
Гласовете, преди вплетени в песен,
а сега тъжно опяват.
Моя отминала любов...
В толкова минало време.
Още ми пука... още ми дреме...
А на тебе?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вълко Тодореев Всички права запазени
