В моето лято
Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме.
Огнени устни по мен разпилява.
И съгласих се в любов да узряваме...
Залез по устните мрака стопява...
Бавно разплиска с целувка вълните ми.
Пристан ми стана домът му уютен.
С длан укроти лудостта на мечтите ми,
сладко положил главата си в скута ми...
Още примамват ме в тъмното демони,
злобно притискат молитви в казаните.
Аз устоявам им... Някак нередно е
още да вярвам на стигма за раните.
Ангел прегърна септември съдбовен
кестенов цъфнал отдавна във мене.
Ражда невинност рефренът любовен
с ритъм на обич (от теб вдъхновен е).
В него момиче съм твое, красиво,
нежно разлистило цвят пеперуден.
Младо, обичано, лятно щастливо
с порив за бъдеще светло събуден...
Мими Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
