12.05.2006 г., 8:27

В момент на ярост...

896 0 1

В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?

В момент на ярост,
думите сами от устата ми излязоха...
Не ги прецених...
И сега безмилостно ме наказаха...

В момент на ярост,
спестих много неща...
Скрих болката и сълзите...
Но не мога да скрия любовта...

В момент на ярост,
скрих,че те обичам...
Незнам защо...сякаш ме достраша...
А сега с мисълта,че си само сън вече свиквам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....