В море ме превърни
В море ме превърни
Отново нощта деня гони
и един ангел запали звездите,
друг с тъга сълза пророни,
а духът ми търси висините.
И след нощната тъма
една врата пред мен ще се отвори,
ще дойде светлина
и душата ми ще търси пак простори.
Боже, съществувам ли аз истински във този свят?
Има ли Небесна благодат?
Боже, покажи ми нощем звездопад
във дните на душевна хлад;
моля Те, дай ми сили,
ръката ми хвани,
или ела и ме вземи, или...
В море ме превърни -
да се ширя свободно с прилива,
да се бунтувам на воля при бурята.
В море ме превърни -
да се усмихвам на слънцето, когато изгрява,
да поздравявам луната, когато се оглежда във мен и ме пленява.
В море ме превърни -
да говоря на хората с бурните вълни,
да пазя любовта в дълбоките води.
Боже, тя ли е истинското удоволствие?
Сякаш всичко друго е ирония...
Боже, в море ме превърни
Да стоя в хармония, когато искам спокойствие.
В море ме превърни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Петров Всички права запазени
