Опита се сънят да ме приспи със тишина,
изритах го, налях си събудителната бира.
Къде ме водиш, Дяволе, в измислена страна?
Не искам сляп покой и не искам да умирам.
Къде се вре Танатос тук със брата си Морфей?
Я, чупка! Аз ще пея и с последните си сили.
Защо мълчиш, Рогатий, я, веднага с мен запей.
Но днес ще пеем само за момичета красиви.
И бира ти налях, защо се правиш на профан?
Изчезвай, аз и сам ще се изкефя и напия.
А ти тръгни, изчакай ме във пъклото, да там,
където ще повтарям: „Плюл съм в тази орисия!” ...