8.10.2013 г., 20:49  

В моята приказка

750 0 4

В моята приказка ти си до мен,

имаме светъл, вълшебен,

шоколадов - много наш ден.

Той е Петък - ден със мечти,

в който купуваш бонбони

за своето миличко жабче,

все Ти.

В моята приказка няма тъга,

и любовта не приключва

дори със смъртта.


(Татуиран си по кожата ми, татуиран си в сърцето ми, а то не иска да се буди в свят, в който липсват любимите сини очи... а дупката вляво расте и боли. Обичам те!)


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, сладка! Гушкам те!
  • ...шоколадов-много наш ден! Харесах! И много добре знам какво имаш предвид, защото всеки от нас е запазил дълбоко в сърцето си своя "шоколадов" ден. Когато ми е"студено" си спомням такива дни и някак си ми става топло, а в твоя стих и сладко Поздравления!
  • Благодаря ти!
  • Дращиш с нокти в душата! Предлагам ти да си татуираш и едно голямо топло слънце ... за светли дни! Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...