19.02.2009 г., 0:32

В мрака

946 0 6

В мрака

Търся те в мрака на своя живот,

в морета от сълзи, в океана дълбок,

но вълните отмили са бавно в нощта

всяка оставена твоя следа.


В пустиня от болка и прах от мечти

питам звездите къде ли си…

ала вятърът с пясък покрил е грижливо

пътя, по който ти си преминал…


И в мрака изгубена, мойта душа

моли пощада... и лъч светлина…

и търся те… в мрака на своя живот…

моя далечна, мечтана любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исабел Мартинес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...